
Благоевград е разположен в подножието на Рила планина при изхода на р. Бистрица от планината, на 410 м надм. в. Освен бистрите води на реката важен градотворящ фактор са били още минералните извори и благоприятното съобщително средищно положение на града на пътищата от София за Солун, от Кюстендил за Разлог и от Благоевград за Делчево в република Македония.
Днешният град е наследник на старото тракийско селище Скиптопара, което ще рече пазарен град. За пръв път под името Горна Джумая /Горен Пазар/ се споменава в документ на Рилския манастир в 1502 г. като пазарище по Горна Струма, за разлика от Баракли Джумая на Долна Струма. През време на турското иго градът бил важна попътна крепост, която пазела пътищата по долината на р. Струма на юг и по р. Брегалница на запад. Тогава в града преобладавало турското население, което се изселва след Освобождението в 1912 г. През периода 1879-1912 г. поради граничните функции на града в него се концентрира много турска войска и за нуждите й се развива търговията и редица занаяти.
Преселват се много жители на околните села. Българското население се заселвало по левия бряг на р. Бистрица, а турското по по-неудобния десен бряг по терасите на р. Бистрица и наносния конус на притока й Сапунджидере. Българският квартал получил името Вароша. Подем в развитието на града настъпва след Първата световна война с разрастване на тютюнодобива, преработването му и търговията с тютюн и

цигари. Построяват се нови тютюнови складове. Развива се дърводобивът и дървопреработването. Нараства броят на дъскорезниците, които в 1929 г. били 15. В 1924 г. в града е построена керамична фабрика за тухли и керемиди, откриват се и няколко обущарски работилници. За нуждите на населението и предимно за износ в Германия се увеличава отглеждането на интензивни култури - тютюн, овощия и зеленчуци. Засилва се дърводобивът и дървообработването на базата на богатите рилски гори. Строи се шосеен път към Бистрица и Рила. Първата по модерна дървопреработвателна фабрика се построява в 1937 г. Строи се и водопровод от с. Бачиново. Изграждат се предприятия за преработка на мляко в масло, сирене, кашкавал, както и предприятия за преработка на месо.
Близката блатиста околност на града е развъдник на маларични комари много хора страдаха от тази лоша болест. Градът бавно нараства. През 1926 г. наброява 9384 ж. а през 1934 г. - 9977 ж. През 1950 г. градът е преименуван на Благоевград - от името на социалиста Димитър Благоев. През 1946 г. наброява 14 200 ж., през 1985 г. - 65 065 ж., а през 1992 г. - 71 343 ж. Тези данни подсказват.че Благоевград е един от най-преуспяващите български градове.